Костните деформации се срещат сравнително рядко при кучето и котката. Тяхното разбиране и третиране е едно от най-големите предизвикателства във ветеринарната ортопедия, изискващо сериозна подготовка и опитност на ветеринарния специалист.
Деформацията може да бъде в три равнини: фронтална, сагитална и напречна.
Определянето на деформацията във фронтален план става чрез рентгенова снимка на костта в Антерио/Постериорна проекция (преден план). Деформацията в тази равнина се означава като валгус (отклонение на вън) или варус (отклонение навътре към тялото).
В сагиталната равнина костната деформация се открива чрез извършване на рентгенография в Медио/Латерална проекция (страничен план). Отклоненията се означават като прокурватум (изпъкване на костта напред) и рекурватум (изпъкване назад).
Изследването в напречна равнина се извършва чрез рентгенография, при която рентгеновия лъч е насочен по централната ос на костта, при което се откриват торзионни деформации на костта (усукване навън или навътре). Друг вариант е използването на анатомични маркери на костта, които дават информация на наличието на тозионна деформация в костта, извършвайки рентгенографии в различен план.
Макар и рядко, деформацията в костта може да бъде само в една от тези три равнини.
Костна деформация във фронтален план (дистален варус) засягаща двете подраменни кости.
По-често обаче костните деформации са в две или три равнини.
Костна деформация във фронтален (валгус) и сагитален план (прокурватум) на подраменните кости.
Често по дължината на костта има наличие на повече от една деформация в една или повече равнини. Това най-често става във фронталната или сагиталната плоскост. Тези деформации могат да имат еднаква или различна посока.
Костна деформация на подраменните кости, при която се наблюдават две точки на деформация с противоположна посока във фронтален план.
По своя произход костните деформации могат да бъдат вродени (налични при раждането) или придобити, които се развиват по време на растежа на костната система и са в резултат от травма или патология, засягаща растежна зона (пластина) на костта. Затова се означават като растежни костни деформации. Всяка кост получава надлъжния си растеж от две растежни пластини, разположени в двата края на костта.
Най-честата деформация от тази група засяга предния крайник и е следствие на травма и преждевременно затваряне на долната растежна пластина на лакътната кост. Тази растежна пластина при кучето има V-образна форма и това дава възможност тя лесно да бъде травмирана без да се получи разместване.
Освен това тя е най-голямата зона на растеж в подраменните кости и допринася за над 85% от дължината на лакътната кост. Тъй като растежа на двете чифтни подраменни кости (лакътна и лъчева) трябва да бъде синхронен, спирането на растежа на лакътната кост води до тежка растежна деформация на подраменните кости наречена Синдрома на късата лакътна кост (Short ulna syndrome). Клинично тази деформация се характеризира със скъсяване на лакътната кост около която продължаващата да расте лъчева кост се деформира в три плана. Деформацията се оприличава на лък, при който тетивата е скъсената лакътна кост а пръчката е деформираната лъчева кост.
Трета група костни деформции могат да бъдят вследствие на неправилно зарастване на костта след счупване (т.нар. малюнион).
Малюнион на подбедрицата (наличие на проксимален варус във фронталната равнина) и малюнион на подраменните кости (рекурватум в сагиталната равнина)
Като правило колкото по-рано по време на растежа на скелета се получи костната деформация, толкова тя ще бъде и по-тежка. Въпреки, че някои костни деформации се толерират добре от домашните любимци и могат да бъдат само „козметичен” проблем, то повечето изискват едноетапно или понякога двуетапно хирургическо лечение. Костните деформации често водят до непълноценно използване на крайника, неправилно развитие и дегенеративни изменения в ставите, които са образувани от деформираната кост или кости и неправилно натоварване на всички стави на засегнатия крайник. Това определя важноста от тяхната корекция.
Планирането при лечението на костните деформации включва определяне местоположението и посоката на самата деформация по дължината на костта, използвайки графичен метод наречен CORA (Center of Rotation of Deformation).
CORA методологията използва линии очертаващи ставните повърхности както и анатомичната или механична ос във фронталната и сагиталната равнина на изследваната кост
Коригирането на костната деформация може да бъде извършено чрез следните оперативни подходи: 
Динамична остеотомия/остектомия – прерязване на костта или отстраняване на костно парче от засегнатата кост при деформация на чифтни кости. Това цели да намали по-нататъшната прогресия на деформацията и да коригира неправилното развитие на ставите (най-често на лакътната става). В зависимост от остатъчния растежен потенциал на костта, тази процедура може да бъде извършена повече от веднъж в случаи на преждевременно зарастване при млади животни.
Често динамичната остеотомия на лакътната кост е първата стъпка при Short ulna syndrome и коригира стъпаловидното несъответствие (стрелката) между ставните повърхности оформящи лакътната става
Корективна остеотомия – срязване на костта в едно или повече места в точката на установената CORA. Фиксацията на фрагментите след извършената корективна остеотомия може да бъде направена с помощта на различни импланти, но най-често с пластина и винтове или чрез някои от разновидностите на външна костна фиксация (линеарна или рингова).
Корекция на костна деформация засягаща двете подраменни кости при подрастващ лабрадор. Налице са деформации във фронталната (дистален валгус) и сагиталната (прокурватум) равнина. Извършено е отстраняване на голям сегмент от долната част на лакътната кост с цел предпазване на лакътната става и корективна остеотомия за коригиране на ангуларната деформация. Стабилизацията е извършена чрез две пластини на 90 градуса една спрямо друга
Изправянето на костта може да стане по време на операцията или поетапно след нея. В последния случай се използва т.нар рингова фиксация по Илизаров за фиксирането на фрагментите.
Корекция на ангуларна деформация във фронтален план (дистален валгус) и удължаване на двете подраменни кости посредством апарат на Илизаров. Корекцията се извършва поетапно чрез т.нар. ангуларен мотор в апарата с цел по-добро адаптиране на меките тъкани
Поетапното изправяне на костта обикновено е с цел да преодолее напрежението в меките тъкани (мускули и сухожилия) като постига и удължаване на костта в различна степен. Размера на удължаването зависи от местоположението на ангуларния мотор в апарата.
Корекция на трикомпонентна деформация на подраменните кости при подрастващ Кангал. Корекцията е извършена посредтсвом апарат на Илизаров
Корекция на трикомпонентна деформация и удължаване на подраменните кости с помощта на апарат на Илизаров
Удължаване костта (костен транспорт) – въпреки, че известно скъсяване на костта може да бъде толерирано без да има нарушена функция на крайника, скъсяването е честа компонента на деформацията и когато е извън приемливите граници трябва бъде коригирана. Удължаването обикновено става поетапно, използвайки т.нар. рингова фиксация по Илизаров, при който силно опънати игли фиксират фрагментите на костта към външна конструкция от рингове.
Всички използвани снимки са от клиничната практика на Обединена Ветеринарна Клиника