Общото при тези фрактури, е че те най често са в резултат на „падане от високо“ ,а също така и че са вътреставни фрактури. Последното налага перфектна репозиция на фрагментите, като се допуска максимум 1 мм разминаване във фрактурната линия, за да се предотврати артрит в лакътната става. За възстановяване пълния обхват на движение в ставата, се стимулира ранното използване на оперирания крайник, което пък налага сигурна и здрава фиксация на фрагментите.
Куче на възраст 5 месеца бе препратено в клиниката за оперативно лечение на вътреставна фрактура на латералния раменен кондил. Това е една от най-честите фрактури на гръдния крайник при подрастващите животни, тъй като тази част на костта основно поема натоварването в лакътната става при стъпване (ставната повърхност на кондила артикулира със ставната повърхност на радиуса). Друга предразполагаща причина е значително по-тънкия латерален епикондиларен гребен (в червено) в сравнение с масивния медиален гребен (в син пунктир).
При израстнали кучета най-често от брахицефален тип или породи „играчки“ по-често се наблюдават интеркондиларни фрактури от Т- или Y- тип, в зависимост от вида на фрактурната линия. Тези фрактури са значително по-сложни за оперативно стабилизиране, тъй като се състоят от три костни фрагмента, два от които оформят ставната повърхност на раменната кост в лакътната става.
Куче порода пинчер на възраст 7 месеца бе доведен при нас с високостепенна куцота след като е бил изтърван от около един метър височина. След извършената рентгенография се установи Y-образна интеркондиларна фрактура на раменните кондили.
При котките, поради анатомична особеност (липса на супракондиларен отвор) в долната част на раменната кост, кондиларните фрактури се наблюдават сравнително рядко.
